Пикиране

Пикирането е процес на пренасаждане на младите разсади на зеленчуци на по-големи разстояния в парник или оранжерия. Този метод на отглеждане на разсад е особено полезен за ранните култури като домати, пипер, патладжан, краставици, тиквички и ранно зеле. Пикирането позволява по-ранен добив, тъй като пикираните растения се развиват по-бързо и могат да бъдат засадени на постоянно място по-рано.

Процесът на пикиране започва, когато растенията имат първия същински лист и продължава до появата на третия същински лист. Най-подходящата фаза за пикиране обаче е при образуване на два същински листа, във фазата на “кръстосване”. За краставиците, най-добре е да се пикат, когато семеделните листа са хоризонтални.

Правило е да се пикира разсадът в торово-почвена смеска, разпределена в парник или оранжерия с дебелина от 14-16 см. Разсадът се изважда внимателно от влажната почва, избягвайки разкъсване на корените. Ако корените са много дълги, те се прищипват, за да предотвратят повреди при пикирането.

Мястото, където ще се пикира разсадът, се маркира на подходящи разстояния според видовете зеленчуци. Различни култури изискват различни разстояния, като например 12х12 см за краставици и тиквички, 10×10 или 10х12 см за домати и патладжан, 8х8 см за пипер, 5х5 см за зеле, салата и маруля.

След пикирането, растенията се поливат със затоплена вода, за да помогнат за бързото им приживяване. Пикирането в саксийки или кофички може да бъде предпочтително, тъй като разсадът запазва добре кореновата си система, което ускорява адаптацията на растенията след разсаждането на постоянно място. Този метод е особено полезен за културите, които трудно понасят разсаждането, като краставици и тиквички.